П лановете на Volkswagen да затвори до четири завода в Германия и почти да удвои планираните съкращения на работни места до около 100 000 насочиха вниманието към уникалната структура на управление и собственост, която от години предизвиква критики от страна на инвеститорите.
Подобно на други германски конгломерати, 89-годишният автомобилен производител е резултат от десетилетия на разширяване и промени в стратегията, довели до империя, която се простира от масовия SEAT до луксозните Lamborghini, както и дялове в производителя на спортни автомобили Porsche AG и производителя на камиони Traton
Какво представлява законът „Volkswagen”?
Силното влияние на работниците датира от ранните дни на Volkswagen преди Втората световна война, когато нацистите построяват основния завод на Volkswagen във Волфсбург с пари, дошли отчасти от активи, отнети от профсъюзите. Това, както и използването на принудителен труд, формират финансовата основа на компанията. След войната британците, които по това време отговарят за завода, решават да поставят попечителството на компанията в държавни ръце. И до днес провинция Долна Саксония, където е базиран Volkswagen и където управлява пет от шестте си западногермански монтажни завода, има 20% дял с право на глас.
През 1960 г., когато компанията е преобразувана в акционерно дружество, е приет така нареченият закон „Volkswagen“, който дава значително влияние на Долна Саксония и работниците, за да защити бизнеса от външно влияние.
Какво казва той
Има две критични клаузи. Решенията, които обикновено изискват мнозинство от три четвърти на годишното общо събрание, трябва да бъдат приети от повече от четири пети от акционерите на Volkswagen, което дава на Долна Саксония блокиращо малцинство. Всяко решение за изграждане или преместване на производствен завод също се нуждае от одобрение от мнозинство от две трети в 20-членния надзорен съвет, се казва в закона, без да се споменават конкретно затваряне на завод.
Това означава, че 10-те членове на борда, представляващи германските работници, могат да наложат вето върху всякакви широкообхватни планове, които засягат заводите.
Каква е структурата на собственост на Volkswagen?
Сложна, главно защото има два различни класа акции на Volkswagen: привилегировани акции, които са листвани в германския бенчмарк индекс DAX, и обикновени акции, които носят право на глас.
По-голямата част от собствения капитал на групата, обхващащ и двата класа акции, е собственост на Porsche SE, инвестиционното дружество на семействата Porsche и Piech, което държи 31,9% дял в най-големия европейски производител на автомобили. Германската провинция Долна Саксония притежава 11,8%, докато Катар държи 10%. Що се отнася до дяловете за гласуване обаче, картината се променя: с 53,3% дял за гласуване, Porsche SE държи мнозинство. Долна Саксония има 20% от гласовете, а Катар 17%.
Как това влияе върху управлението?
Volkswagen е критикуван от инвеститорите за недостатъци в управлението, които отчасти са свързани със структурата на собственост, която дава на Porsche SE голям контрол върху компанията, въпреки че не притежава мнозинство от всички акции. Главният изпълнителен директор на Volkswagen, Оливер Блуме, се отказа от поста си на главен изпълнителен директор на Porsche в началото на тази година след години на критики от страна на някои акционери относно двойната му роля като ръководител на две големи и свързани автомобилни групи.
Наред с влошаването на пазара, проблемите с управлението допълнително засилиха натиска върху акциите на Volkswagen, които се търгуват около 16-годишното си дъно. Несигурността относно наследяването на семействата Порше и Пийх, водени от 83-годишния Волфганг Порше и 84-годишния Ханс Мишел Пийх, също е фактор.